холо тренажора

Тсунаде видя, че в последния й опит, няма голям напредък. Това малко я подразни, защото се мислеше за перфекциониска. И това не й харесваше. Русокоската се опитваше да извършва всичко перфектно, защото излагацията, не бе от любимите й занимания. Тя продължаваше да се труди и да изпипва всяко движение от своя арсенал. Тя се опитваше да вложи нещо ново на терена. Обичаше да експериментира. Още повече й харесваше, когато успяваше. Сега тя отново започна да събира от Мъглата си. Този път тя вложи малко повече от нея, което се очакваше да има повече резултат в това което правеше. По едно време й писна доста и се развика:
- Оh, my godness. I'm not sure, why the hell am i doing this - думит които изричаше, сама не вярваше дали това беше тя или някой друг. Но това не й пречеше. Тя се харесваше по всякакъв начин.
След като вече бе укротила страстите. Вложи цялата си концентрирана мъгла. Лилавокосата внимаваше в това, което правеше, защото явно напоследък правеше доста и неоправдани грешки. Тя не се чувстваше чудесно. Но това не трябваше да се отразява на работота й. Момичето каза тихичко:
- Ще успея.
След това изчака появяването на топкта. След това както винаги се затича към нея и я овдигна да играе на двадесет й едно. След това я ритна на височина и я удари силно. Изпусна цялата си черна тъмнина. Която обгърна футболистката мниого бързо, изчака топката да се снижи до нивото на крака й, след това изрита топката, като предварително извика цялата си налична мъгла, за повече сила и мощ. И замахна с десния си крак, опитвайки се да подобри нивото на Удар комбиниран с приток.

успя + 10 от всичко

Младото момиче продължаваше да се опитва да научи техниката. Момичето се стараеше, пък й доста бързаше. Туку що бе научила 1-во ниво и сега 2-рото ниво, искаше да бъде още по-лесно, това 3-то ниво. Русокоската продължаваше и желанието й да направи 3-тото ниво на техника бе много изключително. Прецизността от няколко дни насам й се беше покачила. Футболистката желаеше и копнееше да има такава техника на по-горно ниво й вече, когато беше научила 2-рото ниво, не можеше да се откаже. Искаше да я развива и да я развива. Стараеше се много, защото уменията които щеше да придобие бяха огромни и определено я мотивираха.
И така, Тсунаде бе непреклонна в желанието си. Тя се концетрира и започна да събира черна енергия из цялото си тяло. Тя я движеше из цялото си същество. След това я концетрира. Отправи я към корема си. За да може да смеси цялото реятсу, която бе събрала заедно с енергията, която се намираше в коремната й кухина. След като бе извършила всичко необходимо извика с цялата си сила на гласа си, но в същото време изполваше студен, леден монотонен глас. Червените й очи светеха в тъмнината, а пък ледения й глас, огласяваше стадиона:
- Можешшшшшшшшшшшшш...................
И както винаги, изчака появяването на топката. Изрита я на височина и когато се снижи достатъчно, Тсунаде ритна с всичка сила, като предварително бе изпуснала цялото концентрирано количество от черна енергия и се опита да направи цялата топка черна. И по този начин тя тренираше 3-тото ниво на Удар комбиниран с приток.

нямаше напредък

Виждайки напредака си, момичето само леко се обърна на другата страна. Тя не бе доволна от това което бе направила. Желанието й за успех беше изключително по-голямо и едва ли щеше да се откаже, само заради някакъв си неуспех. Тя бе запланувала да извърши доста неща. Но преоритет й беше да научи тъпото умение. "Тъпо" или поне си мислеше сега, а когато се наложше да я използва в мач, щеше да й хареса доста. Особено мисълта, че щеше да претепва всичко наред докато не измрат всички същества. Момичето бе чувала понятието "Сфера" но този момент, не бе ходила там.Русоксоката желаеше да отиде и така й го бе запланувала. Чакаше само да успее да научи умението и щеше да я изпита върху живи същества. И най-вече искаше да види как горките футболистчета се гърчат докато тя им разпуква вратите.
И така без да се бави повече докато вървеше, за да се отдалечи да има по-голяма разстояние от предходното. Тя знаеше, че това щеше да я затрудни. Но каква щеше да й бъде победа срещу вратаря, ако не сладка. За това тя започна да събира чера енергия. Като го предвижваше по всяка част на тялото си. Момичето без да се бави отпушваше всички си клетки, караше през тях да циркулира мъглата, която се движеше по цялото й тяло. Която пък от своя страна беше найстина голямо количество. По този начин събираше повече и при сблъсака им, то щеше да бъде по-концентрирано и силно. За това отправи цялата си черна енергия, която беше като движещ се пушек около нея към стомашната си кухина. Момичето напредваше найстина, макър че треньора я беше отрязък този път не беше така. Тя изчака да се появи топката и след това я повдигна на височина, отново използвайки играта на двадесет и едно. Изчака да топката да падне на нивото на десния й крак, тогава изпусна цялото си концентрирано количество черна енергия и когато удари топката се опита да я направи цялата черна, обгърната от тъмнина.

тренера каза:
- ей, момиче стегни се, а па искаш да станеш за нападаел

Русокоската вече подвкусваше победата. Но това беше рано да се каже. Все пак това не се подразбираше от думите на тренера Момичето знаеше, че предварително никога не трябват да се казват нещата. Не беше удачно да се дърпа дявола за опашката, или поне все още. Момичето можеше да каже че беше едно малко дяволче. "Но не прекалено лоша" или поне така си мислеше. Не беше правила лоши неща, или поне не все още. Футболистката знаеше възмжностите си и това умение определено беше точно по нейната специалност. Искаше да стане още и още по-силна и да претепа всички. Напоследък бе станало доста тъпо в Архипелага, онзи нехранимайно, който веднъж го беше мернала, нейния съотборник беше изчезнал. Ама това много не я притесняваше. Все пак това не беше нейна работа. Дали с един глупак по-малко или повече, все едно и също.
Без да се бави дори и миг повече, Русокоската започна да събира черна енергия отново и отново. Момичето осещаше драстичното намаляване, това се дължеше на опитите които бе направила. Тсуанде виждаше напредъка, а пък желанието й се покачваше с всеки следващ и слеващ опит. Футболистката бе направила всичко по-силите си, но само до този момент. Знаейки какви сили има, можеше и вярваше, че ще усвой третото ниво на умението. Нямаше да се предаде без бой. Тя отново, както винаги отправи събраната черна енергия към коремната си кухина.
ТЯ вече бе научила движенията на изуст, даже ако някой я бутнеше на сън, предполагаше че можеше да нарави всичко както трябваше.Момичето напредваше найстина, макър че треньора не я беше насърчил този път достатъчно много. Тя изчака да се появи топката и след това я повдигна на височина, отново използвайки играта на двадесет и едно. Изчака да топката да падне на нивото на десния й крак, тогава изпусна цялото си концентрирано количество черна енергия и когато удари топката се опита да я направи цялата черна, обгърната от тъмнина.

още 15 реда

Приближавайки се все повече до крайната си цел, младото момиче знаеше, че опитите които правеше имаха голям резултат. Но още би се радвала ако успееше с това ниво. Пък кой знаеше, можеше да се опита да научи по-горно. Но с това бързо спадане на черната си енергия й, найстина щеше да бъде малко трудничко. Но все пак за това бе създадена храната, за да се употребява. Освен това Тсунаде едва ли беше от шинигамита, на които им пукаше как се чувстват, тя се доверяваше на способностите си, които найстина не бяха малки. Или поне така тя си мислеше така. Русокоската бе доста добре подготвена, ако ставаше въпрос за битка. Но не бързаше да се впусне в такава, знаейки че все още не е достатъчно силно и щеше да загуби. Може би щеше да се пробва да научи и по-горно ниво на своето умение или първо щеше да посети така извесната „Сфера”. От слуховете се чуваха, че там можеш да печелиш слава и умения, които не са присъщи на останалите, което е доста добре. все пак трябва да се прехранваме по някакъв начин. Футболистката искаше да направи всичко необходимо, за да успее. И за това толкова много се опитваше и се стараеше. Искаше да бъде The Best и поради това отделяше толкова време на своите тренировки.
И така без да се бави повече, момичето се концетрира и започна да събира черната си енергия из цялото си тяло. Тя бе свикнала да си раздвижва мъглата в себе си, преди да прави каквото й да била. Все пак искаше да де от високо качество (олей, се едно говора за Уиски хД) и добре концентрирано. Това беше половината научено умение. Като направи всичко необходимо, тя отправи енергията си към стомашната кухина.Тя изчака да се появи топката и след това я повдигна на височина, отново използвайки играта на двадесет и едно. Изчака да топката да падне на нивото на десния й крак, тогава изпусна цялото си концентрирано количество черна енергия и когато удари топката се опита да я направи цялата черна, обгърната от тъмнина.

+ 20 от всичко


ОТИВАЙ ДА СИ ПОЧИВАШ ДА СЕ НАТУМКАШ С ХРАНА И КОЛИ И ТАМ ДР!!!

Тя се усмихна и подаде със знак, да развалят холограмата. Като предварително си взе покупките и напусна тренажора.

Момичето отново се върна в холотренажора, като даде знак да я пуснат да тренира. Младото момиче имаше намерението да потренира следващото ниво на задна/странична ножица. Русокоската днес бе на кеф, незнайно защо. Тъмнината около терена на който тренираше, не се беше променила дори и за миг. Бе все така внушителна и подканваща всеки да върши злини. Но сега Тсунаде беше в тренажора, да тренира. Искаше да подобри нивото на уменията си. Понеже не беше тренирала достатъчно много от найстина дълго време. А сега се нуждаеше от найстина голям приток на адреналин. И това умение, което си бе наумила да използва сега, можеше да подобри изключително много уменията на русокоската.
Тя бе решила, че тази задна ножица, ще и бъде изключително полезна, ако е комбинирана с приток, но не знаеше, дали има такова умение. Щеше да попита треньора си, но това щеше да стане малко по-късно. Сега искаше да бъде изцяло и едниствено съсредоточена върху правилната направа на умението. И така тя се усмихна, явно й беше станало като тик, преди учене на някое ново умение, да използва това, сякаш се любуваше сама на себе си. И така след материализирането на топката, което ставаше само за стотни от секундата, русокоската се втурна да тича, като разпасан кон по терена. Когато вече топката беше в нейно владение тя се спря за момент пред врата и ритна топката на височина, използваки старата игра на двадесет и едно, а след това скочи изтласквайки се изключително добре от терена. В момента, в който вече се намираше в небесата, изчака появяването на топката на едно изключително добро равнище, и след това си повдигна краката назад и се опита с двата си крака и изключително силен удар да разбие вратата с изключително точен и прецизен удар.

тренера каза:
- Ейй, стегни се момиче, трябва ти още толкоз айде бързо...

Русокоската се усмихна, предчувствайки че това ще каже тренера й. Но за сега не бързаше за никъде, имаше доста време. В скоро време едва ли щеше да започне турнира, но пък като се замислеше колко неща си бе наумила да научи, щеше да си бъде изключително доста работа. Пък тя, все още не бе тренирала, как играе като ляв защитник. Но явно така бе решил тренера, а сега Русоксоката бе решена да подобри това свое умение, понеже не се чувстваше достатъчно добра. Имаше още хляб да изяде, както се казваше, но сега предпочиташе да накара вратаря да изяде някоя друга фалцирана топка.
И така момичето се усмихна и след появяването на топката се втурна да тича след нея. Ритна я във височина, използвайки играта на двадесет и едно, след това се изтласка със сила от терена, завъртя се във въздуха и понечи да удари с двата си крака топката и да вкара гол, и по този начин използваше задна/странична ножица.

още малко - 5 реда - пълни

Тсунаде се усмихна, виждайки че вече нивото на играта й се беше подобрило. От студения си треньор не очакваше да чуе големи думи, но мнението му за нея не беше от значение. Тя беше в Шадоус, само защото мислеше, че ще получи сила и ще стане изключително добра футболистка и ще успее да натрие носа на свойте родители, които все още живеха на Акилиан. Момичето знаеше, че в крайна сметка, някой ден ще играе за своето родно място, но дъхът не беше толкова силен, колкото мъглата а на този етап, тя се нуждаеше от сила. И за това се възползваше максималко от черната енергия, която се движеше из нея. И така момичето се концентрира и както вече бе свикнала изпипваше нещата. След появяването на топката, тя се втурна по нея и я изрита на височина, след това с изящни и красиви движения, завърши удара си надявайки се че най-после е успяла да подобри умението си.

+ задна/странична - 2 ниво
+ 14 опит, реакция, сила
+ 13 бързна, точност, скачане
+ 15 гъвкавост, физика

Момичето без да казва нищо, само се усмихна. Беше си наумила да потренира едно друго умение, за което се нуждаеше от приток. Не знаеше, как се прави и за това попита тренера си:
- Кажете ми, как мога да науча Скок със завъртане.

тренера се обърна и каза:
- Ем значи трябва да скочи нависочина доста и да се завъртииш с помоща на притока си, след това ще ти дойде топката високо и ти трябва да е удариш със всичка сила... Давай

Русокоската имаше предимство, че вече си бе увладяла притока, на едно по-високо ниво. Усещаше, че мъглата е найстина по-силна от това, което всичко си представяха.
Младото момиче бе щастлива, че най-после ще има възможността да започне да учи умението си. Практичната част, бе любима на младата девойка, защото тогава можеше да изпуска гнева си и да се концетрира най-добре, а пък началните й неуспехи я караха да иска да научи умението си възможно най-бързо и по този начин мотивацията, която изпитваше момичето разтеше с всики изминал път. Както вече русокоската бе забелязала, че в тренажора, не тренираше само тя. Тсунаде имаше набито око и можеше да види, че е амбициозна (все пак това беше самата тя), но само не знаеше, дали е достаъчно амбициозна самата тя, та да успее да задмине Синедд, в ученето на уменията. Момичето искаше да се справи с това умение, понеже щеше да й донесе много преимущества. И така тя започна. Първо се концетрира и започна да събира от черната си енергия, чието количество се беше повишило.И така тя концетрира събраната енергия в двете си ръце, и след това я разпредели по-равно в цялото си тяло. както й бе казъл тренера, и след това ги изправи, като ги накара да бъдат на едно равнище (енергията да бъде на едно равнище по всяка част от тялото й), за да може умението да се получи безопастно, тя не искаше да има някакви последствия, и така тя се бе силно концетрирала и набързо пускаше като на лента, спомена останал в ума й от това, което тренера й беше казъл. След появяването на топката, тя се затича към нея и започна да я води с десния си крак. ИЗползва играта на двадесет и едно и изрита топката на височина. След това я последва и самата Русокоската. Нейните червени очи, като чели светеха в слабо осветения и погълтат от тъмнина тренажор. Тя се завъртя като от тялото си изпускаше мъглата. Завъртя се във въздуха и когато топката започна да пада надолу към нея, изчака да бъде на едно равнище с десния й крак. Тсунаде се опитваше да върти с помощта на притока си. Пое топката и я изрита изключително силно към вратата и по този начин използваше Скок със завъртане.
И се опита да уцели вратата, която стоеше пред нея. Тя вече имаше опит в ученето на умения и знаеше изискванията, но колкото и стара да бе в бранша, все още не можеше да свикне изцяло.
И така тя бе решена да научи умението си, пък й дори да й беше писнало, сега бе едвам началото, пък и нямаше голям избор, ако искаше да стане силна, знаеше че това ще стане с опорити тренировки и постоянство от нейна страна, които напоследък не ги показваше. Младото момиче продължаваше да се опитва да направи умението си, което си бе харесала, и за момента това бе главния й приоритет, тя мислеше само и единсвтено, за това как ще научи новата си продобивка. Но бързаше прекалено много и забряваше да тренира, а това не беше полезно и за това продължи с опитите си. Първо се концетрира и започна да събира черна енергия в двете си длани на ръцете, въпреки времето линиите изписани по ръцете на Тсунаде се личяха ясно и като по случайност, нейните ръце бяха като изписани, може би защото не се бе отдала достатъчно на тренировки, тя не възнамерявашве да гали опонентите си футболисти, а точно обратното, възнамеряваше да ги унищожи и точно за това й трябваше това умение. Искаше да им вкарва голове и вратарите да нямаше да могат да си вдигнат главата от прекалено много удари. И без да губи време, тя смеси черната си енегия с концентрацията си и след това ги концетрира заедно, това не бе доста трудно, защото го бе правила милион пъти, но все пак тя бе внимателна не искаше да стане някаква злополука.
Веднага след като топката се бе материализирала, скочи във въздуха. Но предварително бе изритала топката във въздуха. Тсунаде изпусна цялата си събрана и концентрирана черна енергия и по този начин се опита да се завърти във въздуха. След това при спадането на типката на едно равнище с нейния десен крак, тя замахна и се опита да вкара гол използвайки не наученото си умение Скок със завъртане (чрез използването на приток).

Колар се узова там.Той видя че му бе паставили много топки и почна да ги рита с надеждата че ще влязат в големият кръг.Той се надяваше че ще влязат.Някой влизаха други не,други се удряха близко до големият кръг но момчето знаеше че ако тренира ще си подобри паса.Колар даваше всички от себе си и риташе с всичката си сила с цел топката да влезе в големият кръг.Колар даваше всичко от себе си с надеждата че ще го направи той риташе и се надяваше с пас да подаде топката в големия кръг.Момчето знаеше че ако тренира много и полага много труд ще успее да научи по-добър пас.Момчето риташе с всичката си сила с надеждата че скоро ще приключи или че е блиско до ученето на по-добър пас второ ниво.Колар даваше всичко от себе си с надеждата че ше свърши колкото се може по-бързо и сллед това ще отиде да си почине.Той беше малко изморен но това не му пречеше и той даваше всичко от себе си с цел да вкара топката в голямото кръгче което му бяха направили за да научи по-добър пас .Той се надяваше скоро да го научи и след това да прави нещо друго.Колар знаеше че ако тренира много ще постигне всичко с усилия и скоро ще научи уменията който учеше.Колар знаеше че скоро ще приключи и ще си усвой умението по-добър пас.Момчето даваше всичко от себе си с цел да го научи.

Колар се приготви за следващият си опит.Той знаеше че ако вложи много усилия ще успее да си подобри паса .Той даваше всичкот от себе си с надеждата че скоро ще успее.Момчето знаеше че ако тренира много най-накрая ще успее да си подобри паса.Колар подаваше с всичката си сила и подаваше в голямото кръгче с надеждата че скоро ще успее да си подобри паса.Колар гледаше право топката и се засили и я ритна с всичката си сила с надеждата че ще си подобри паса скоро.Момчето даваше всичко от себе си с надеждата че скоро ще успее да си подобри паса.Той даваше всичко от себе си с надеждата че скоро ще успее да си подобри паса и така да помогне на своят отбор като си го подобри да печели много мачове.Момчето даваше всичко от себе си с надеждата че скоро ще свърши и ще си подобри паса той даваше всичко от себе си и знаеше че ако тренира повече ще си подобри паса и така ще помага с него на отборът му.Колар се надяваше колкото се може по-бързо да свърши и след това да отиде да си почине защото той беше много изморен защото той беше наведнъж научил две умрения заътова той даваше всичко от себе си с надеждата че скоро ще свърши.Момчето знаше че ако тренира много ще постигне желания си резулатат а той беше да си подобри паса.Момчето знаеше че е близо до ученето на паса затова той даваше всичко от себе си с надеждата че скоро ще успее.
ПП.редакт съм го щото не ми се чака админ и затова да постна 2 поста в един

за тсунаде
+ Скок със завъртане(използва се приток)
+12 от всичко

за колар
той имеше още да тренира

В момента в който успя да научи това ново умение. Тя се усмихна и излезе от тренажора. Каза Сбогом на тренера си и напусна отбора.

o6te malko

P.P. 10 reda