холо тренажора

- Добре, избери си срещу кои двама холоиграчи и влизай в холо тренжра да ги измамиш.

Момичето влезе в холотренажора, вече бе свикнала, нали често й се налагаше да го посещава, особено през посления ден. Русокоската искаше да напредне найстина бързо, пък както виждаше, нямаше много големи постижения. Знаеше, само едно умение, голям праз че беше на второ ниво. За сега това не означаваше абсолютно нищо. Футболиската вече бе говорила с треньра си отностно номера който желаеше да получи, но за сега нямаше никакъв резулат. Беше си избрала голямо число, но все пак си бе избрало най-хубавото. Или поне така си мислеше. Но в едно бе сигурна, ако й го графираха върху екипа, щеше да й отива чудесно. Но вече след като се материализира топката, изчака да се появат двама от играчите на Ксеноните. Русокоската не чакаше прекалено дълго време, но понякога минути в този тренажор, можеха да й се сторят кат векове. Сега за първи път щеше да се сблъска с два играчи наведнъж и от нея се очакваше, даже да ги измами. Ех определено, това не беше лесна работа. Или поне все още, футболиската се бе яко нахъсала и очакваше само точния да се покаже каква кучка и злобарка е всъщност. Тя очаваше живота на футболистите да бъде по динамичен и да има повече адреналин, но както виждаше, те правеха само едно й също - да тренират и да ядат. С тренировките за сега се справяше чудесно, но очакваше в скоро време да стане пефектно. След материализацията на двамата си опоненти, Русокоската пусна една усмивка и се отдалечи малко от топката. След това се затича към тях (и следователно й към топката) както си тичаше, когато ги наближи вече доста си постави десния крак върху топката, и използвайки левия си като опора, тя се опита да се завърти около опонентите и да премине препядствието(приемам, че те са ми препядствието).

момичето успя!!!
+ 8 скорост, скачане и опит
+ 9 физика, точност, реакция и сила
+ 7 сила

Русокоската бе щастлива, че вече бе успяла да усвой първото ниво на маменето. Както го наричаха в кварталите където бе отраснала тя. Понякога имаше проблясъци на стари спомени, който й напомняха за времената които бяха, когато беше малка. Имаше момент в които меланхолията към дома я настигаше и я караше да се чувства леко гадно. Но бе само леко, защото сама бе решила да напусне дома си и да избяга дирейки щастлието си. Дирейки щастието си, това прозвуча сякаш беше излязло от някакъв старовремески филм от на баба й времето. Такива мисли или по точно, вече изтъркани реплики, бяха дошли до гуша на всички и най-вече на русокоската. Футболиската се усмихваше чаровно на опонентите си, понеже вече веднъж, бе успяла да ги заблуди. Знаеше, че умее да лъже хората добре, не случайно я наричаха "Царицата на Лъжите" или "69". Хайде за едния прякор иди дойде, разбираше се защо го притежава, но втория 69, просто й харесваше изписването на числатат и как стояха едно до друго или още нещо. Но това още нещо не бе толкова пикантно и за това не си заслужаваше да се изписва. Но явно уменията й с Лъжите, и бяха помогнали при изучаването на първото ниво, на това умение. Или не беше толкова сложно или беше просто изключително добра в запомняненото и най-вече в практикуването на нещата. Момичето предпочиташе да смята повече второто нещо, искаше да се чувства перфектна и да търси грешките на другите, а не на себе си. Понеже според нея, бе безгрешна или пък когато нашравеше някой гаф и след това си признаеше, ех това си беше рядкост. Но наскоро като чели бе станала по-не толкова притенциозна, може би защото бе нова и все още не се бе ориентирала достатъчно добре в обстановката. Но както се бе видяло, щеше да прекарва доста ама найстина доста време в този холотренажор или в стаята си. Хубавото беше, че когато бе отишла до кафенето, не си бе забравила чантата с покупките там. Но нямаше всъщност, за какво да се притеснява, понеже още си стоеше в ъгъла на поляната. А средщу Русокоската стояха Ксеноните. А единственото разстояние между тях, се заемаше от въздуха и вече материализаралата се топка. Незнайно защо, не бе почнала с опитите си веднага, ами като чели чакаше някого или нещо. Но се реши, че чакалнята е на автогарата,и на ж.п. гарата както и на още много други места. Отново се затича към топката, когато я стигна, се опита да я притисне здраво между двете си кокълчета на краката и чрез изтласкване, да успее да се изкмъкне от стената пред нея. Понеже усвояването на по-горно ниво в никакъв случай нямаше да бъде лесно. А пък такава стена, особено от Ксенони, не се преминаваше лесно, ни най - малко.
Това умение, бе от голямо значение за Русокоската понеже искаше по-време на истински мач да не се изложи, а да покаже какви умения има и те определено не бяха малко. Но това щеше да се изясни по-късно, имаше още много да работи, пък й много да нваксва понеже сезона скоро щеше да започне, а пък тя бе чисто нова в отбора, до толкова че да не си знае номера. Но това щеше да се доизяснява, за сега се надяваше да успее да уцели малко кръкче и по-този начин да подобри уменията си.

33/40

Момичето бе изключително добра, но имаше още да се желае.

Русококста се усмихна, отново виждайки, колко е добра. Забелязваше, че умения й разтяха с всяка изминала секунда и това я караше да се чувства горда със себе си. Футболиската искаше да се докаже, като добър играч и за това изпипваше нещата така. Беше прецизна и внимаваше, да не обърка нещо, понеже гафовете не се тачеха в този спорт.
Тя изчака отново да се появи топката, с чиято тежест вече бе свикнала. С появяването, тя се усмихна и се затича към нея, след това се обърна с гръб към опонентите си (Ксеноните) и повдигна топката на 21, след това скочи и със завъртане се опита да уцели мъничкия процеп, през който трябваше да мине топката.

Тя успя!!!
+ Разиграване с топка - 2ро ниво
+ 14 опит, бързина, сила
+ 15 реакция
+ 13 от всичко останало

За бързина:
След крадката разгрява oсновно състояща се от прости упражнения, такива каквито бе правила приживе в часовете по физкултура, под зоркия поглед на поредния им учител педофил – Георгиев, сериознен възрастен човечец със студени сини очи вечно насочени към бюстовете и задните части на спортуващите ученички... и ученици. Но нямаше време да си припомня добритестари времена, искаше да отдели повече време на тренировки от колкото да я налегне носталгията и да се сети да си тръгне след няколко часа прекарани в седене на едно място. Беше време да започне силовата част от тренировката така както бе решила и когато разпредели времето си. Времето бе очудващо приятно и заради това Цунаде свали горната част на екипа си оставайки по черен потник след което го захвърли на някъде и пристъпи към един малко по-свободен участък и започна да прави лицеви опори. Бе решила да направи някъде около стотина, но не бе и малък шанса да паднеше на половината тъй като вече й бе известно че точно в тази част не бе толкова добра, за това и избра да започне с нея, преди да се е изморила, неспособна да повдигне тялото си. Застана в нужната позиция и си пое въздух преди да започне. Първите бройки ги направи с лекота - бързо и лесно повдигаше тялото си, а бройката с всяко надигане се увеличаваше още и още. И докато все още й бе все така лесно широката й, идиотска усмивка все още бе на лицето й, но после с времето с всяка една допълнителна бройка замръкваше и скоро бе заменена от сериозна физиономия показваща решимостта й да продължи и да завърши упражнението колкото се можеше по-скоро. Все още се държеше оставаха й пет... четири... привършваше, малко й оставаше и се напъваше още повече... три... две... можеше да го направи, трябваше. Последното надигане й се струваше най-трудно, но и най-стимулиращо. Последно си казваш и даваш всичко от себе си, за да завършиш така простото от страни упражнение. Това правеше и тя – напрягаше мусколите си, напъваше се в опит да направи последната лицева опора, а по гърба й и гърдите й вече се спускаха тънки и едва забележими вадички пот, знак на това колко упорито правеше упражнението. Даже не желаеше да направи та дори и малка почивка или пък да раздели упражнението на две по-малки серии. Мръсните й нокти драскаха по цимента, а малки капчици пот се плъзгаха по лицето и врата й и падаха доло. Оставаше едно последно надигане и щеше да започне веднага с коремните. Те поне й бяха по-лесни. Примижа с очи и се напъна още повече. Една единствена, мусколите на ръцете й вече бяха достатъчно изтръпнали и правеха нещата по-трудни. На лицето й вече не бе изписано онази решена на успех и изпълнена с решеността й да довърши докрай без проблеми, а напротив на лицето й имаше... как може да се нарече.... грозна гримаса показваща колко трудно й ставаше с последствие, гримаса която показваше колко трудни й бяха напъните и все пак продължаваше да ги прави. Последното надигане... сто... каза тя тихо и се отпусна на земята забивайки брадичката си в цимента, но това не бе толкова от значение, обърна се по гръб и си пое дълбоко въздъх. Беше й приятнода лежи през тези пет минути на приятно хладния цимент, обичаше да мърцелува, а след усилено упражнение сякаш бе още по-приятно, но за жалост когато почивката свършеше както свърши и сега доза нежелание заливаше Цунаде, но след дълго убеждаване Още две минутки и почвам коремните за последен предпоследен път си го каза и наистина ще-неще трябваше да започне следващото упражнение вместо дамързелува и да си прави чести почивки от които няма толкова належаща нужда.

За височина на скок:
След като вече се бе натичала доста добре, Русокоската се бе изморила доста. Все пак не беше до толкова силна, но в скоро време щеше да бъде най-добрата . За сега беше само ляв защитник, но се надяваше да стане централен напдател. За каитан не можеше да се говори защото имаше други по-добри, но поне за сега. Тя се концентрира и се усмихна, момичето искаше да открие своята мъгла, която щеше да се поява около нея като черна светлина, и да обгръща всичко наоколо. Тя се концентрира и се опита да скочи колкото се може по-нависоко, и по този начин щеше да скоча на по-високо.

За точност:
След като си бе починала, от преди, понеже бе тренирала много време. Тя се усмихна и каза на тренера да пусне един холовратар от Ксеноните, за да може да тренира с него. Изчака отново да се материализира топката. В момента в който е показа, тя се засили напред към топката, и запчна да я рита към вратата и да се опита да вкара някой гол. Знаеше че няма да бъде лесно, да вкара гол на вратар от такова високо ниво, но пък си струваше да се опита. И така тя замахна с крак и се опита да вкара гол.

Тренера зяпна - момоичето откри мъглата
+ 18 бързина, опит
+ 10 от всичко др

Тя се усмихна и се провикна на тренера си:
- Как мога да науча удар комбиниран с приток ?

- Eм значи трябва да се опиташ да напоравиш точен удар като го комбинираш, и требва да си извикаш мъглата

Русокоската се усмихна лекичко, младоо момиче знаеше, че отдавна се е сбогувала с лесните неща. В момента в който тя бе напуснала Акилиан, и бе изоставила семейството си. Тя искаше да стане силна и изключително добра футболистка, и да покани някой ден, родителите си да я гледат как играе фубтол в първенството. Но до тогава имаше много време, Русокоската знаеше, че ако иска да успее, трябва да се труди много усилено. Момичето знаеше, какво точно трябва да направи, но все още имаше какво да се чака. Момичето чакаше да се материализира топката, с която толкова много искаше да играе.
Футболистката се бе фокусирала и се опитваше да забрави всякакви външни фактори, за да може да успее да извика мъглата в точното време. В момента в който се появи топката, тя остана с ледено студено изражение и даде ръцете си във формата на Х както погребват фараоните. След това ги дръпна рязко назад и по този начин се опита да извика мъглата или да вземе колкото се може по-голямо количество от нея. С нетърпение очакваше черния пушек да се формира около нея и да й даде изключително голяма сила и мощ на удара. И когато настина се появи, тя се опита да я задържи колкото се може повече и да получи по-голям контрол над нея, за да не я загуби по-време на някой футболен мач. Тя бе надменна и зла, а мъглата бе точно за такива хора. Хора които са готови на всичко, за да успеят да извършат мечтите си. И когато вече си мислеше, че е успяла да увладее мъглата я извика отново по същия начин, като предварително си играеше с топката на 21, когато мъглата се появи и й даде по-голяма сила и мощ на удара, тя удари на високо топката и се изтласка от земята, като мъглата се рееше заедно с нея, русокоската не я изпускаше. Когато топката се приближи, тя замахна с десния си крак и се опита да вкара гол на вратаря на Ксеноните. Като се опитваше цялата топка да се обгъне с мъгла и да успее да уцели свободното място на вратата.

Цунаде трябваше да направи още няколко опита, на половината

Момичето се опитваше да успее, колкото се може по-бързо, защото възнамеряваше да потрени още и още. Русокоската искаше да върши много неща, и най-вече да подобри уменията си. Или дори да научи още някое, знаеше, че може да играе като нападателка, но не бе разпределена по този начин. Тя бе поставена като ляв защитник, но в скоро време се надяваше да успее да повиши, уменията си и да се пробва да кандидатства за нападателка. Но ако искаше да направи точно това което си бе наумила, нямаше да може да бъде нападателка, първо трябваше да научи нападателни атаки и чак тогава да успее.
Отново започна да играе на 21 с топката си. Когато вече бе готова и мислеше, че ще успее, ритна нависоко топката и тогава извика Мъглата. Отново се обгърна цялата в черен пушек и мъглата й бе дала по-голяма сила и мощ на удара, изчака топката да й падне точно на крака и тогава замахна с десния си крак и се опита да уцели топката, като по този начин щеше да я обгърне цялата в мъгла и да успее да вкара гол на вратаря на Ксеноните.

o6te 5reda

Момичето бе щастлива, знаейки че в скоро време щеше да свърши, като успееше да научи този удар с приток, знаеше, че няма да й бъде никак лесно, понеже вече се бе опитвала толкова много пъти, но знаеше, че ще успее, независимо дали щеше да стане сега или след няколко секунди. Моментално след материализирането на топката, тя я повдигна и я ритна на височина, след това извика мъглата, като се опита да вземе колкто се може повече от нея. В момента в който топката се сравни с нивото на крака й, тя замахна с десния си крак и се опита да шибне с всичка сила топката. Като я накараше да се обгърне цялата в мъгла и да успее да вкара гол във вратата, пазена от Ксеноните.

успя!
+ удар комбиниран с приток
+ 10 от всичко

треенера добави:
- Цунаде, искам да видя дали ставаш за халф, ако искаш. Значи ако искаш те вкарвам с 2 за6титници на светкавиците (те са най добрите в за6тита), по не според мен и един вратар също на светкавиците и ти трябва да вкараш гол с новото умение.

Русокоската се усмихна и каза:
- Тренер, съгласна съм. Само че нали знаете, че не съм толкова напреднала с нещата, за да извърша това. Ако искате ме пуснете, но не съм сигурна дали ще успея. Защо това като чели ще ми е само шанса, искам да науча още някой неща и по-късно да се пробвам.

- Ще те пробвам.

- Добре, хайде пускайте светкавиците. Ще вида какво ще мога да направя.
Още преди обаче да се усети русокоската вече отново се намираше в холотренажора. А около нея обстановката се променяше доста бързо. Отново щеше да приеме формата на онзи голям футболен стадион, на който тренираше вече доста дълго време. Футболистката знаеше, че нещата които трябваше да извърши нямаше да бъдат никак лесни, но все пак спорта който си бее избрала беше на Световно ниво, и ако щеш да представя Шадоус на мачаовете, трябваше да бъде от висока класа футболистка.
В момемнта в който се материализираха двамата защитници и вратаря на Светкавиците, се появи и чисто черната с лекичка червена черта по нея, топка на Шадоус. Червените очи на русокоската светнаха като лампичка. И в момента в който топката прие изцяло формата си, момичето се затича към нея. Защитниците се намираха на добро разстояние и това й даваше досат добра преднина. Момичето тичаше, а когато се приближаваше все повече към тях (защитниците от Светкавиците), русоксоката спря от раз и притисна силно в краката си топката. Извика мъглата, и се опита да скочи колкото се може по-нависоко с мъглата. След това се опита да се превърти във въздуха и по този начин да избегне защитниците. Ако успееше да направи това и да се приземи на двамата си крака, тя щеше да изпусне топката от хватката на краката си и да я ритне на височина, след това щеше да изчака да й падне на точното ниво до десния й крак и тогава щеше да извика мъглата. Удара й щеше да стане по-силен и по-мощен с по-голям шанс за успех. И след всичко това щеше да се опита да вкара гол на вратаря на Светкавиците, като замахнеше с десния си крак и се целеше изклюително точно.

/използвам Удар комбиниран с приток/

тренера каза:
- Ми може и д станеш, но както ти каза трябва да научиш повече неща. Но нее се срамувай от себе си, много добре се справи но ти трябва още за нападател. причината че не успя, е че светкавиците са доаста добър отбор, ти успя да ми неш няколко футболиста, но когато се опита да идариш топката с притока си, които го влъдееш добре, и тогава ти мина единият защитник, а другия беше по назад и с помоща на техния приток се приближи и ти отне топката Ако приемаш предложение какво да учиш за напред ти предлагам: задна/странична ножица.

Русокоската без да казва нищо. Изрита с всичка сила топката. Думите на тренера й бяха безразлични, защото тя виаги можеше да се премести и да играе на някое друго място. Но за сега търсеше силата, която можеше да й я дадът само Шадоус, а когато вече я увладеше чудесно, щеше да прави това което всъщност искаше и това беше да играе като професионалистка, какват в действителност беше. Но за сега имаше още време и още работа да се желаеше. Момичето бе гледаладоса мачове и знаеше, как се правеше тази ножица и странична и задна. И знаеше, че можеше да си позволи да извърши нещата какт си бяха в действителност.
Русокосото момиче бе убеда и уверена в своите усилия, но явно не познаваше треньора си достатъчно добре, понеже го мислеше за жесток и строг, а не за някое бебенце, което казва на всички колко са добри. Ако беше тя треньор само на най-добрите щеше да казва, че са на средно ниво и да ги мотивира да продължат това на което са способни.
Но на този етап, тя искаше да научи тази задна/странична ножица, която впрочем беше изключително лесна. За русокоската нещата които ги караха да учат бяха елементарни, дори й елементарни не можеха да се кажат и понеже искаше да покаже на толкова добрия треньор колко е добра в действителност, тя се реши моментално да започне с ученето.
Материализарането на топката, ставаше изключително бързо и тя бе свикнала с този факт. Изчака изцялото материализиране и когато вече се бе появила изцяло, тя я повдигна и започна да играе с нея на 21, след това се обърна и изчака падането на топката до нивото на главата й. След това скочи във въздуха и с двата си крака удари топката като се целеше с точен и прецизен удар да удари точно във вратата в която се целеше.

Успя
+7 от всичко

Русоксоката се усмихна, понеже знаеше колко е добра и очакваше в скоро време да научи следващото ниво на тази задна/странична ножица. Но желанието й да успее, беше по-голямо от обикновенното. Все пак волята и надменността й бяха изключително голями и тя се надяваше да успее да ги покаже особено в тазкъв отбор като Шадоус. Тя не беше родом от тук, а от Акилиан, но поради стечение на обстоятелствате сега живееше тук и тренираше за един изключително силен и могъщ отбор. Ех вярно, не беше същия като СноуКидс, родния й отбор, но пак беше нещо. Мъглата, тъмнината, те я зовяха за успех и просто я подканваха да успее.
И така, тя се концентрира и започна да събира от притока си. Искаше да събере едно изключително голямо количество и да го изкпусне наведнъж, по този начин щеше да има по-голяма сила на удара, а пък за мощтта да не говорим. И за това вече обръщаше по-голямо внимание, на това което правеше. Русокоската бързаше да нарави всичко което тярбваше да се извърши и да успее да направи това толкова желано второ ниво на Удар комбиниран с приток.
За това събра цялото си количество, което съвсем не беше малко и го концентрира, с нетърпение очакваше да се обгърне цялата с черен пушек, който да я обгърне и да й предостави неограничена мощ и сила. Футболистката изчака материализарането на топката. След това се засили към нея. Повдигна топката за да играе на двадесет и едно, а след това я ритна на височина. Когато започва да се спуска надолу към нея, тя изпусна целия си събран приток наведнъж и се обгърна от тъмнина и сила, след това замахна с десния си крак към топката като се опита да я погълне цялата в тъмнина и по този начин да направи по-силен удар от предишния, като все пак се опитваше да подобри уменията си на Удар комбиниран с приток.

трябваше да поработи още